Часовете са кратки богослужебни последования в православната традиция, които освещават определени моменти от деня чрез псалми, молитви и библейски четива.
Часовете са част от дневния богослужебен кръг на Православната църква. Те представляват кратки молитвени последования, които отбелязват определени часове от деня и насочват вниманието на вярващия към Божието присъствие във времето.
В богослужебната практика най-често се различават Първи, Трети, Шести и Девети час. Всеки от тях има свое духовно значение и е свързан с определени моменти от евангелските събития и от живота на Църквата.
Първият час се свързва с началото на деня и с молитвеното му посвещаване на Бога. Третият час напомня за слизането на Светия Дух над апостолите. Шестият час насочва към разпятието на Христос, а Деветият час — към Неговата смърт на кръста.
Последованието на часовете обикновено включва псалми, тропари, молитви и други кратки богослужебни текстове. Макар да са по-кратки от вечернята, утренята или литургията, часовете имат важно място в църковния ритъм, защото показват, че времето не е просто земна последователност от часове, а пространство за молитва, покаяние и духовна памет.
В манастирската традиция часовете се изпълняват по-пълно и редовно, докато в енорийската практика най-често се четат преди Божествената литургия или в определени богослужебни дни.