Икосът е богослужебно песнопение, което обикновено следва кондака и разгръща неговото съдържание с по-подробно хвалебно или молитвено изложение.
Икосът е църковно песнопение, свързано най-често с кондака и с акатистната форма на молитва. В православната богослужебна традиция икосът разширява и пояснява темата, която кондакът представя по-кратко.
Думата „икос“ произлиза от гръцки и означава „дом“ или „строфа“. В богослужебен смисъл тя обозначава поетична част, в която се развиват хвалебни, богословски и молитвени образи.
В акатистите икосите заемат важно място. Те често съдържат поредица от възгласи, започващи с „Радвай се“, чрез които се възхвалява Божията Майка, Господ Иисус Христос, светец или празнувано събитие.
Икосът има не само поетична, но и духовно-назидателна роля. Чрез него вярващият се въвежда по-дълбоко в смисъла на молитвата, празника или почитания светец.