Акатистът е хвалебно молитвено песнопение в Православната църква, посветено на Господ Иисус Христос, Божията Майка, светци или празници, което се чете или пее в изправено положение.
Акатистът е особено хвалебно молитвено песнопение в православното богослужебно и молитвено предание. Самото название идва от гръцката дума akathistos, която означава „неседален“ — тоест молитва или песнопение, по време на което вярващите стоят прави.
Най-известният акатист е Акатистът към Пресвета Богородица, но в православната традиция съществуват и акатисти към Господ Иисус Христос, към Светия Дух, към светци, към ангелските сили и към различни църковни празници.
Акатистът обикновено има установена поетична и молитвена структура, съставена от кондаци и икоси. В тях се прославя Божието действие, възхвалява се светецът или празнуваното събитие и се отправя молитвена молба за застъпничество, утеха, помощ и духовно укрепване.
В личния молитвен живот акатистите често се четат при нужда от духовна подкрепа, благодарност, покаяние, надежда или молитвено обръщане към определен светец. В църковен контекст те могат да бъдат част от богослужение или да се четат отделно като молебно последование.