Богородица е църковното наименование на Пресвета Дева Мария, майката на Господ Иисус Христос, почитана в Православната църква като по-честна от херувимите и несравнено по-славна от серафимите.
Богородица е едно от най-дълбоките и почитани имена на Пресвета Дева Мария в православната вяра. То означава „тази, която е родила Бога“ и изразява вярата на Църквата, че роденият от нея Иисус Христос е истински Бог и истински Човек.
В православното богословие почитта към Богородица не е отделена от почитта към Христос. Тя е почитана именно защото е майка на Спасителя и защото чрез нея Божият Син приема човешка природа за спасението на света.
Пресвета Богородица заема особено място в богослужението, молитвите, иконографията и духовния живот на православните християни. Много празници, песнопения, акатисти и молитви са посветени на нея.
Вярващите се обръщат към Богородица като към застъпница, утешителка и молитвена помощница пред Бога. Нейният образ е свързан със смирение, чистота, майчина любов, послушание към Божията воля и духовна закрила.